Двойката GBP/JPY се опитва да разшири възходящия импулс от петък и днес на фона на цялостното отслабване на японската валута. В края на миналата седмица купувачите тестваха нивото 211.00, но не успяха да задържат позициите си, като петъчната търговска сесия приключи на 210.12. Въпреки това, днес отново преобладават бичи нагласи по двойката, макар и осезаемо по-слабо изразени.

Основният двигател за движението на валутната двойка беше заседанието на Bank of Japan, въпреки че самото решение на регулатора не изненада пазара: основният лихвен процент беше повишен с 25 базисни пункта (от 1,00% на 1,25%), т.е. до най-високото му ниво през последните 31 години. На пръв поглед подобно решение би трябвало да подкрепи йената, особено спрямо паунда, тъй като Bank of England запази всички параметри на паричната си политика без промяна след септемврийското заседание. Въпреки това, японската валута в петък се оказа под натиск, включително и спрямо британския паунд.

На първо място, решението на Bank of Japan не беше единодушно: двама членове на Policy Board се обявиха против затягането на паричната политика. Toichiro Asada посочи, че инфлацията остава под нивото от 2% и че състоянието на икономиката „не може да бъде описано като достатъчно силно“. В същото време Ayano Sato заяви, че „ястребовото“ решение би било преждевременно.

Фактът, че все още има членове на Policy Board, които предпочитат по-предпазлив подход, оказа натиск върху йената, тъй като „опозицията“ може да ограничи темпа на по-нататъшни повишения на лихвите.

Вторият фактор, който натежа върху йената, беше съпътстващата реторика на Bank of Japan, която се оказа по-малко агресивна, отколкото очакваха много пазарни участници. От една страна, регулаторът заяви, че базисната инфлация се доближава до целевото ниво и че нарастват рисковете тя да надхвърли целта. От друга страна, Bank-ата подчерта „в отделно изявление“, че времето и темпото на по-нататъшното затягане „ще зависят от икономическите и ценовите условия“. Управителят на BoJ Kazuo Ueda също заяви, че няма предварително определен график за повишенията на лихвите и че всичко ще зависи от постъпващите данни.

Накрая, статистическият фон около септемврийското решение също изигра важна роля. Само няколко часа преди втория ден от заседанието, Bank of Japan получи относително сдържан сигнал за инфлацията. Според публикуваните данни общият CPI е бил 1,9% през август, докато CPI без пресни храни е бил 1,7% (спад от 1,8% през юли), а CPI без пресни храни и енергия – 1,9%.

Публикуваните данни отслабиха йената още преди японският регулатор да обяви резултатите от септемврийското си заседание. Слабите данни за август намалиха очакванията за сценарий на агресивно затягане и представиха последвалото повишение на лихвата по-скоро като продължение на постепенната, премерена нормализация на паричната политика, а не като начало на рязко ускоряване на цикъла.

В резултат фундаменталната картина за йената стана негативна. Самото повишение на лихвата вече беше заложено в цените от пазара, но участниците не получиха сигнали, че има намерение за ускоряване на по-нататъшното затягане на паричната политика. Трейдърите се съсредоточиха върху двата „гълъбови“ гласа и липсата на твърдо и прозрачно насочване по отношение на следващи увеличения на лихвата.

Bank of England, от своя страна, не успя да осигури нов катализатор за поскъпване на стерлинга. Регулаторът запази лихвата на ниво 3,75%, като съотношението на гласовете остана непроменено – 6:3 в полза на пауза. Въпреки сравнително ястребовата реторика в придружаващото изявление (централната банка призна нарастващите инфлационни рискове, предупреди за по-нататъшен ръст на CPI и отбеляза, че икономиката е по-устойчива от очакваното), тези сигнали в голяма степен вече бяха заложени в текущите ценови нива.

По същество пазарът не получи нищо извън вече формираните очаквания, така че ястребовата реторика на финалното комюнике не успя да осигури съществена подкрепа за стерлинга.

Заслужава да се отбележи и че на септемврийското заседание Bank of England одобри многогодишен план за намаляване на облигационния си портфейл, като в същото време направи процеса по-предвидим и на практика изключи необходимостта от ускоряване на активните продажби. Затова септемврийската среща не създаде нов силен фундаментален катализатор нито за купувачите, нито за продавачите на стерлинг.

В крайна сметка съдбата на валутната двойка беше определена от „йеновия компонент“: двойката се повиши не поради укрепване на британската валута, а заради отслабването на йената.

Но може ли петъчното рали да прерасне в устойчив възходящ тренд? На този етап ценовото движение прилича повече на краткосрочен импулс, отколкото на пълноценен разворот.

В началото на септември GBP/JPY се търгуваше над нивото 216,00, след което цената рязко спадна към зоната 207,00. Петъчният ръст изведе двойката само в диапазона 210,40–211,30 и все още не е променил средносрочната структура. Купувачите трябва поне да се закрепят над целта 211,30 (т.е. петъчния връх). Убедителен пробив над това ниво би открил пътя към зоната 212,00 и по-нататък – към 213,50 (долна граница на облака Kumo на D1 таймфрейма). Поведението на купувачите в диапазона 211,300–212,00 ще покаже дали възходящата ценова динамика ще продължи или трейдърите ще започнат да прибират печалби по дългите позиции.

Отдолу ценовата зона 208,50–207,80 остава ключова подкрепа. Връщане под тази зона би означавало, че петъчното рали е било само временна реакция на заседанието на Bank of Japan.

Към момента купувачите запазват предимство в GBP/JPY, но за начало на нов възходящ тренд ще може да се говори едва след серия от потвърдени пробиви над посочените по-горе нива на съпротива.